#НеБъдиМуле

Fibank се включи за поредна година в европейската кампания срещу финансовите “мулета” .

Кампанията #НебъдиМуле - #Don'tbeaMule има за цел да противодейства на схените за изпиране.

Финансово “муле” е лице, което прехвърля незаконно придобити финансови средства между различни банкови сметки, често в различни държави, като за тази дейност получава комисионна.

Кампанията, проведена в България от МВР и прокуратурата, беше активно подкрепена от АББ. В рамките на тази кампания бяха идентифицирани финансови мулета и бяха извършени наказателни действия срещу тях. Банковият сектор подкрепя усилията на полицията и прокуратурата, като съдейства по всякакъв начин за ограничаването на такива измамни практики чрез предотвратяване и разкриване на посочените престъпления.

АББ смята, че сътрудничеството между държавните органи и частния сектор на европейско ниво е от изключително значение при борбата с финансовите мулета, тъй като престъпниците често действат трансгранично. Ето защо, Асоциацията на банките в България си партнира успешно с правоохранителните органи, както в България, така и на европейско ниво и за провеждането на информационни кампании относно рисковете и заплахите, свързани с финансови мулета. Тези кампании целят да подпомогнат гражданите, основно интернет потребителите, да различат съмнителните и потенциално опасни обяви, с които се набират мулетата с обещания за лесни печалби. Едно от основните средства за превенция на този род престъпления е повишаването на информираността по проблема, за което различните институции и организации си сътрудничат.

Пресичането на тези престъпни практики е ефективен начин за борбата с киберпрестъпленията, тъй като, по данни на Европол, 95% от транзакциите, осъществени с помощта на финансови мулета, са в следствие на тази престъпна дейност, а много често средствата са предназначени за финансиране на други криминални дейности и изпиране на пари.

Как да се предпазим и какво трябва да направим в случай, че получим имейл със съмнително съдържание, в което се искат детайли за нас, например, банковата ни сметка, и имаме съмнения, че някой се опитва да ни въвлече в незаконна дейност – вижте в информационните брошури и клипове по-долу, които разкриват детайли относно финансовите “мулета”.

Повече информация по темата може да бъде намерена и на www.cybercrime.bg

Финансово муле

НЕ СТАВАЙ ЖЕРТВА НА КИБЕР ИЗМАМИ

Банките в България се включват в информационна кампания срещу най-популярните видове измами, които заплашват онлайн потребителите и целят да получат от тях чувствителни данни. Кампанията, организирана от Европол, Европейската банкова федерация и партньорски организации от частния и обществения сектор е част от Европейския месец на киберсигурността.

 Най-разпространените измами, идентифицирани от Европол, на които гражданите могат да станат жертва в Интернет, са следните:

• Измами с компрометирани бизнес имейли/имейли, привидно изпратени от ръководител в компанията – измамници се представят за ръководители в организацията и заблуждават лицето, за да плати фалшива фактура или да направи неразрешен трансфер от бизнес сметката на компанията.
• Измами с фактури – измамниците се свързват с лицето, представяйки се за доставчик или кредитор. Те се опитват да го подведат да плати предстояща фактура на неправилна банкова сметка, контролирана от тях.
• Банкови фишинг имейли, Банкови фишинг sms-и, Банкови фишинг обаждания – лицето получава измамно обаждане, sms или имейл, с които се опитват да го измамят да сподели своя лична и/или финансова информация, която след това се използва за престъпни цели.
• Подправени банкови сайтове – измамниците използват фишинг имейли, съдържащи линк към подправения уеб сайт на банката, който изглежда почти като автентичната уеб страница. По този начин искат да съберат лични и финансови данни на лицето с цел злоупотреби.
• “Романтични” измами – измамниците се преструват, че се интересуват от романтични отношения и търсят жертвите в онлайн сайтове за запознанства, но също така, могат да използват социални мрежи или имейл, за да осъществят контакт с лицето, с цел получаване на пари и/или данни и/или изнудване.
• Кражба на лични данни чрез социалните мрежи – измамниците събират лична информация за лицето чрез социалните медии, като данните могат да помогнат на престъпниците да получат достъп до банкови сметки, да изтеглят кредит или да извършват друга нелегална дейност от името на лицето.
• Инвестиционни измами и измами при онлайн пазаруване – предлагат се примамлива оферта, свързана с доходоносни инвестиционни възможности или много изгодно предложение за пазаруване, на които лицето да отговори.

Интернет е много привлекателен за киберпрестъпниците, които се адаптират бързо към променящите се навици на потребителите, а Интернет средата предоставя нови възможности за измами. Мошениците използват сложни трикове, примамливи обещания и оферти, за да се сдобият с пари или ценна финансова информация от неподозиращи това лица. Тактиките, използвани от киберпрестъпниците, стават все по-иновативни, все по-сложни и трудно разпознаваеми. Те не пропускат да се възползват от това, че все повече хора предпочитат да правят покупките си чрез мобилни приложения. Пандемията Covid-19 ускори тези процеси и направи електронните канали все по-предпочитан метод за потребяване на стоки и услуги.

Социалното инженерство продължава да е в основата на множество кибер престъпления, като фишингът е най-често срещаното средство за извършването му. Престъпниците използват социалното инженерство, за да постигнат редица цели: да получат лични данни, да оперират с чужди банкови сметки, да откраднат самоличност и за други незаконни дейности. Най-ефективната защита срещу социалното инженерство е информираността и обучението на Интернет потребителите за това, как да се предпазват от кибер атаки.

Информационни брошури:

Крипто инвестиционни измами – как работят?

Как да се предпазите от измами с инвестиции в крипто активи!