Никола Бакалов, директор "Картови разплащания" на Първа инвестиционна банка, за в. "Дневник"

Никола Бакалов, директор "Картови разплащания" на Първа инвестиционна банка, за в. "Дневник"

Такси за карти трябва да има, за такива услуги банката има разход

Как се отразява кризата на картовия бизнес – търсене от клиентите, плащания с карти, брой издавани карти?

Тенденциите в резултат от кризата на българския картов пазар не се различават от тези на европейския. Трябва да се отчете фактът, че нашият пазар не е така добре наситен с картови продукти. В Европа намалява броят на издадени кредитни карти и се увеличава броят на дебитните карти. Това е сравнително нов процес за европейския пазар. Намалява и броят на транзакциите на банкомат. Тоест клиентите теглят по-малко и с дебитни, и с кредитни карти. Увеличават се плащанията на ПОС терминал с дебитни карти, а с кредитните намаляват. У нас броят на кредитните карти се задържа, което е различна тенденция на фона на ръстовете отпреди една-две години. Тегленето от банкомат с кредитни карти намалява и има леко увеличение при плащанията в търговски обекти. При дебитните определено има ръст на издадени карти, увеличение на плащанията на ПОС и задържане на тегленията от банкомат.

Това означава, че кризата се отразява в по-слабо търсене на кредитни карти и повишаване на финансовата култура на клиентите. Този факт се потвърждава от по-малкия брой тегления от банкомат, което е скъпа услуга, особено с кредитна карта. Когато клиентите го осъзнаят и не го правят толкова често, означава, че те вече знаят как да ползват този тип карта най-добре. Все повече потребители започнаха да разбират, че дебитната карта не служи само за теглене на заплатата от банкомата отвън. Разбират, че има смисъл и в това да оставят пари по картовата си сметка, за които получават лихва, и да плащат покупките си с карта, вместо да теглят от банкомат, за което плащат такси. Ние от своя страна се опитваме да стимулираме хората да използват повече кредитни карти в момента, защото това e много по-удобно за тях и за търговците.

Преди кризата банковите карти имаха промоционални условия. Сега, когато лихвите са високи и няма отстъпки в таксите, с какво банките привличат клиенти в този сегмент?

По никакъв начин не спираме активността си. Продължаваме да поддържаме интереса на клиентите чрез разнообразни кампании, промоции, нови услуги. Да, лесно е, когато в други времена можем да правим и ценови предложения като по-ниски лихви и такси, но все пак живеем в криза. И тъй като вече не можем да правим такива ценови предложения, сме по-активни в други направления. Например ние отбелязахме 30% ръст в транзакциите при последната ни кампания с награда билети за кино, в която насърчавахме плащанията на ПОС с дебитни и кредитни карти. Освен това банките имат и подкрепата на големите картови организации като Visa и MasterCard. Картовите организации са заинтересувани и обръщат специално внимание върху българския пазар, защото ръстът тук е голям. Друга линия са новостите в технологиите, които трябва да се имат предвид, когато става въпрос за банкови карти. Очаквам до края на годината да се появят безконтактни плащания, програми за лоялност, каквито на практика няма на българския пазар. Появата на истински програми за лоялност ще стимулира картовите разплащания.

Какво включва една истинска програма за лоялност?

При внедрена програма за лоялност даването на договорена от банката с търговеца отстъпка за клиента става автоматично, като се реализира със специален софтуер. Отстъпка при покупки в магазини е само една от функционалностите на такава програма. Друго приложение е натрупване на точки, които се харчат при различни търговци в различни съотношения, или специални отстъпки за рожден ден, или happy hour - отстъпка в определен ден от седмицата в конкретен час. Такива програми са много развити в съседни държави като Гърция и Турция.

Как и защо се стигна до въвеждане на такси при плащане с дебитна карта в търговски обекти, което се случи неотдавна? Преди в по-голямата си част тези транзакции бяха безплатни?

Ние не сме променяли нищо и не сме въвеждали такси за плащане в търговски обект. При нас за дебитните карти Visa Electron, V PAY, както и за всички кредитни карти, няма такава такса. Единствената карта, по която има такса за плащане в търговски обект, е Maestro - без значение дали на наше устройство или не. Таксата е въведена от самото създаване на продукта и не е променяна - 15 стотинки на транзакция, като обаче няма такса за издаване и поддръжка на тази карта. Идеята е ПОС терминалите да бъдат използвани колкото се може повече, а в дългосрочен план се стремим да се редуцират плащанията в брой и да се увеличат безналичните разплащания.
Въвеждането на тези такси е политика на всяка една банка и аз не мога да коментирам причините, поради които банките, които са ги въвели, са го направили.

Миналата година са се увеличили междубанковите такси по дебитни и кредитни карти. Ако това е причина за въвеждане на такива и за клиентите, не е ли това прехвърляне на тежестта?

Да, увеличиха се. Но няма прехвърляне на такси върху клиента, защото банката на картодържателя нищо не дължи на банката, собственик на ПОС терминала, а обратно. В крайна сметка това е въпрос на бизнес модел, всяка банка решава откъде ще са приходите й - от транзакции на банкомат, от ПОС. Работата ни е фокусирана основно върху това как да улесним клиентите да свикнат с безналични плащания, защото кешът е скъп както за банката, така и за крайния клиент. Клиентът не разбира това веднага, но определена сума от бюджета на държавата отива за поддръжка на парите в брой. А този разход се плаща от всички нас чрез данъците ни. Докато за картовите разплащания от бюджета не излиза нито една стотинка. Финансират се от участниците в самия процес. Затова се опитваме да облекчим картодържателите. И това не е наше хрумване - Европа е много активна в това отношение. А такси трябва да има, защото за предоставянето на такива услуги банката има разходи. Освен това имаме нужда от доход и за инвестиции. Картовият бизнес е високотехнологичен и без инвестиции, няма да е атрактивен и конкурентен на пазара. Целта не е да се правят печалби, а да се приучат гражданите да използват безналични плащания.

Но това противоречи с тези такси, защото наистина някои банки го направиха – въведоха нови или увеличиха съществуващи?

Не мога да кажа какви са движещите мотиви на колегите в това отношение. В крайна сметка таксите не са драстични - някои клиенти дори няма и да ги забележат, за други те ще са пренебрежимо малки, а трети е възможно да се откажат от този тип плащания. Предполагам, че колегите са преценили решението си.

Скъп продукт ли е кредитната карта за българския пазар и не се ли оказва, че е най-скъпият кредит в момента?

Не е по-скъп в сравнение с потребителския или кой да било друг кредит, дори и лихвеният процент, който се записва в договора, да е по-висок. Причината е, че при потребителския кредит след подписване на договора вноските започват да се плащат веднага, независимо дали клиентът е ползвал средствата от кредита. Т.е. още на първия месец трябва да плати главница и лихва върху целия размер на кредита. При кредитната карта се плаща лихва само когато има ползвана сума, и то не върху целия кредитен лимит, а само върху усвоената част от него за периода, за който е използвана. При кредитните карти на ПИБ, ако пълната сума бъде погасена в рамките на 45 дни, лихва не се начислява. Друго голямо предимство на кредитната карта пред потребителския кредит е, че тя е револвираща (т.е. възстановените средства по картата могат да се използват отново). Така възможността за ползване на средства от лимита, когато потребителят има нужда, в комбинация с безлихвения (гратисен) период правят кредитната карта доста по-изгодна. Към това се добавят и различните бонус програми. Ние например връщаме обратно 1% от сумата на плащанията с кредитна карта. Единственото условие е сумата да е поне 2000 лв. за 6-месечен период. Ако клиентът прави такъв оборот, на практика за една година ще му върнем минимум 40 лв., което надхвърля размера на таксата за годишна поддръжка на стандартна карта. Така при правилно използване кредитната карта излиза по-изгодна от потребителския кредит.

По-скъп продукт ли е кредитната карта у нас в сравнение с Европа предвид лихви и такси?

Трудно е да се каже еднозначно, тъй като практиката в различните държави е много разнообразна. Има държави, в които годишната такса е между 40-50 евро, и други държави, в които таксата е 20-30 евро месечно. Там обаче картите се надграждат с допълнителни екстри – безплатни застраховки, натрупване на бонус точки за харчене и още доста функционалности. Ние сме пригодили кредитните карти към българския вкус. Българинът не обича продуктът му да е пълен с много, но ненужни за него екстри, които струват скъпо. Ще ви дам пример за правене на бизнес спрямо вкуса на дадения пазар: хамбургер в Лондон струва 4 паунда, като е доста голям. В България в ресторант от същата верига сандвичът е доста по-малък и е няколко пъти по-евтин. И ако клиентът каже, че иска сандвичът му да струва 1 лев, макар и да е доста по-малък, търговецът това му предлага, защото по-голям от търговеца е само клиентът. Подобно е и с кредитните карти – около 20 евро годишна такса с много силна cash backпрограма и международна застраховка с включени важни покрития е добър продукт за българския пазар, който е съобразен с нашата реалност и вкус.

Клиентът обаче гледа размера на лихвите и таксите. Там какви са те?

Лихвите на българския пазар са сравнително високи, което е функция като цяло от кредитния рейтинг на страната и макроикономическата среда. Конкретно тези по кредитните карти пък следват логиката на определяне на лихвите по заемите. Те се движат с едни и същи темпове. При намаление на лихвените нива като цяло намаляват и тези по кредитните карти. Ако въпросът е дали един българин плаща по-голяма лихва в сравнение с един европеец, отговорът е не. Продуктът е структуриран с гратисен период и лихвеният разход е много по-нисък, тъй като сумата, която изразходва с кредитна карта, е много по-ниска. Освен това има значение дали се отпускат заеми на потребители с по-висока финансова култура, които знаят как да управляват финансите си. Така и банките имат по-малко просрочия и по-малко провизии. Искам да кажа, че си има причини ситуацията да е такава, и според мен кредитните карти тук са изгодни за българския клиент.

Какви са перспективите на картовия бизнес у нас?

Мога да кажа, че са отлични. Доказателство за това е, че дори и в ситуация на криза успяваме да реализираме ръстове в много направления. От друга страна, картовият бизнес като един от най-високотехнологичните ще се развива в посока внедряването на иновации, нови продукти и услуги. Това е задължително условие да се поддържа интересът на клиентите жив и да се отговори на конкуренцията, която се пренася от чисто ценово съревнование в технологично и продуктово.