Интервю с Димитър Костов, заместник изпълнителен директор и член на управителния съвет на Първа инвестиционна банка. Отговаря за корпоративно банкиране, кредиритаре на МСП, ликвидност, дилинг, продажби и управление на активи.

Как оценявате работата на ПИБ с Националния гаранционен фонд?

Тази година ще бъде третата, в която работим с Национален гаранционен фонд (НГФ). Преподписахме споразумението си с тях, което ни дава възможност за гъвкави схеми на финансиране. Същевременно това е добра референция за нас пред нашите клиенти, инвеститори, изобщо широката общественост. Освен с Национален гаранционен фонд имаме линии с Българска агенция за експортно застраховане и Общинския гаранционен фонд за стимулиране на малки и средни предприятия (МСП). И трите линии са в помощ на този вид предприятия, които са гръбнакът на българската икономика.

Какви са конкретните резултати от тази Ви дейност?

Целта на тази линия е да се стимулират стартиращи предприятия и да се отпускат предимно инвестиционни кредити. Конкретен пример - миналата година финансирахме стартиращо дружество за производство на пелети, където над 70% от продукцията е експортно ориентирана. Новото в линиятапрез тази година е, че се дава възможност банките да обезпечават свои гаранции с контрагаранции от НГФ, което пък ни дава повече възможности за различни кредитни улеснения. Т.е. ако досега сме давали само инвестиционни и оборотни кредити, в момента можем да издаваме банкови гаранции за авансови плащания и субсидии по еврофондовете. Имаме такъв случай с едно животновъднопредприятие, което получи авансово своята субсидия, за което ние издадохме банкова гаранция, обезпечена с контрагаранция от НГФ. Целта на линията е стимулиране на МСП и даването на възможност на проекти, които иначе изглеждат рискови поради недостатъчно обезпечение.

Какъв е средния период, за който се вземат такива линии с гаранции?

Зависи от предназначението на кредита. Оборотните кредити са с период до 3 години, а инвестиционните - около 5. Като има и за малко по-дълъг период, но нормалната практика е срокът на възвръщаемост на подобен вид инвестиции да се ограничи в рамките на 5 години.

Има ли статистика как се справят компаниите, които използват този механизъм?

Да. Тези кредитополучатели, които са с гаранция от НГФ се справят много добре. Няма предявени гаранции за плащане от гаранционния фонд, т.е. там просрочията са нулеви. Разбира се обемът на този портфейл не е голям – около 10 млн. лв.

Какъв е делът на лошите и преструктурирани кредити като цяло за ПИБ?

Делът е под 4% и може да се каже, че ще остане такъв. По тази компонента сме много под банковия сектор, където е около11.9%. Тенденцията на влошаване на портфейлите, не само на банката, но и на банковия сектор като цяло, спря. Моите очаквания за 2011 е за подобряване в това съотношение. То ще се наблюдава за целия сектор, във връзка и със съживяването на икономиката.

Да поговорим за финансовите резултати на банката за 2010. Съвсем лек спад в печалбата и сериозен ръст в активите, които достигат почти 5 млрд. лв. На какво се дължат тези резултати?

Ръстът в активите е компонента, която се влияе и от пасивите. През 2010 банката успя да привлече депозити основно от физически лица, което ни нарежда на второ място по депозитна база веднага след банка ДСК. Този ресурс разбира се трябва да бъде използван за нещо, като направленията са кредитиране и портфейла от ценни книжа на банката. Ръстът в кредитирането, специално при корпоративните кредити е около 15%, докато за банковия сектор е малко над 3%. В края на 2010 г. в корпоративното кредитиране се нареждаме на 4-то място с пазарен дял от 8%. Като цяло съживяване на пазара се наблюдава от средата на миналата година. Бизнесът се активира, търсенето на кредити се увеличава. Ние бяхме много предпазливи в годините преди кризата. В момента виждаме признаци за съживяване на икономиката и пласираме целия набран ресурс в рентабилни кредити. Растем изпреварващо спрямо банковия сектор в областта на кредитирането и планираме същото и през 2011 г. Що се отнася до финансовия резултат, той е лек спад от около 6% на консолидирана база, докато банковия сектор спада средно в печалбата с около 20%. Това се дължи на доброто управление на активите ни, съответно и на ръста в кредитирането.

А от кои сектори на икономиката има най-голямо търсене към корпоративни кредити?

Експортно ориентираните сектори са нещо, което ние подкрепяме тотално. Производството, индустриалното производство, това е двигателят на българската икономика, така че ако има фирма, която приозвежда и част от продукцията е намерила място в чужбина, ние с удоволствие подкрепяме този вид бизнес. Това е добра референция за самия бизнес, защото успява да се наложи между чуждестранни конкуренти, подобрява платежния баланс на страната и означава, че фирмата разполага с диверсифицирана клиентска база. Другото, което особено се съживява напоследък е производството на ишлеме. Това беше сектор, който в последните години и дори по времето на икономическия бум, почти изчезна. Дължеше се на увеличено потребление в световен мащаб и изнасяне производство към Китай и Индия. В момента европейският пазар има нужда пак от подобен тип производство, но не в такива мащаби, т.е. има свито потребление. Поради това намират производството в България, където транспортните разходи са много по-ниски, а и сме част от ЕС за изгодно. Кредитираме фирми, които шият за световно известни марки, като например Boss.

Какви са плановете ви за 2011?

Има съживяване в бизнеса и това личи от броя на новите искания за кредит. Акцентът ни ще бъде в кредитирането на МСП. По критериите на ПИБ, такива предприятия са с оборот до 5 млн. лв. и дълготрайни материални активи до 1 млн. лв. Също така традиционно сме силни в корпоративното банкиране и кредитирането на по-големи дружества.Това е и основния ни дял в кредитния портфейл, така че там също очакваме изпълнение на заложения бюджет.