ПИБ пусна колекционна серия монети “Панагюрско съкровище”

Първа инвестиционна банка започна да предлага ексклузивната колекционна серия монети "Панагюрско съкровище", която е плод на уникално сътрудничество между три известни, но разнородни институции - финансова, културна и международна нумизматична. Създадена е по идея на Първа инвестиционна банка и Регионален археологически музей - Пловдив, а дизайнът и изработката на монетите са дело на Новозеландския монетен двор. Този пореден изключителен продукт ще бъде представен на българския пазар от ПИБ в качеството й на официален представител на монетното ателие на Южния Пасифик за България и Балканите. За първи път мотиви от българското културно наследство се представят върху чуждестранни монети.

Номиналът им (2 долара) е предоставен от далечните тихоокеански острови Ниуи, част от Британската общност на народите и едни от най-големите коралови острови в света. Ограниченият тираж на новата монетна серия (само 5 000 екземпляра), известността на Панагюрското златно съкровище и изключителната красота на изображенията превръщат тази нова колекция в желана придобивка за ценителите от цял свят. По този начин всяко трио монети ще се превърне в своеобразен културен посланик на България. Разпространението на новата колекционна серия само в страни от Британската общност на народите ще обхване почти всички континенти.

Серията се състои от 3 сребърни монети от 1 тройунция (31.1035 гр) с частично златно покритие. Диаметърът на всяка монета е 40.7 мм. Колекцията е представена в луксозни кутии с ефект на тъмен мрамор. Придружена е от карта с най-известните тракийски съкровища, намерени в българските земи и сертификат, който освен техническите данни на монетите включва и подробна информация за Панагюрското златно съкровище. Продажната цена на монетите е 295 лева с включен ДДС.

 

Кратки бележки за траките и съкровището

Етнонимът "траки" обозначава мнoгосъставното и многобройно население, което е обитавало територията на север до Карпатите, на изток до Черно море, на запад до р. Вардар и на юг до Егейско море. Траките се споменават за първи път от Омир в стих 434 от Десета песен на "Илиада". Тяхното име се разчита също в крито-микенските писмени паметници.

Регионът на Пловдив, където се намира град Панагюрище, през V - I в. пр.Хр. е бил населен от тракийското племе одриси, което единствено сред известните 46 тракийски племена създава държавна организация, управлявана от царската институция. Одриската държава обхващала територията на съвременна България, Северозападна Турция и северните части на Гърция. Панагюрското златно съкровище е било притежание на неизвестен владетел на Одриското царство и се датира в края на IV и началото на III в. пр.Хр. Предполага се, че e произведено в едно от най-известните ателиета на своето време, а именно това в гр. Лампсак в Мала Азия. Съкровището се състои от девет златни съда с общо тегло 6.164 кг, открити през 1949 г. при земекопни работи в околностите на град Панагюрище. Златният сервиз за пиене включва фиала (блюдо), амфора-ритон и седем ритона (чаши) и е изработен от 23-каратово злато.

Фиалата (блюдото) е украсена с изключително пластични и високорелефни изображения на глави на африканци, които се редуват с жълъди, разположени под формата на концентрични кръгове. Амфората-ритон е основа за разполагането на три композиционни сцени. Централната представя петима воини по време на битка, а втората сцена изобразява двама воини в спокойна поза, които гадаят на животински черен дроб. Върху долната половина на амфората са изобразени фигурите на Силен и малкия Херакъл в люлка, който убива две змии. Дръжките на съда завършват под формата на кентаври.

Златните ритони са изработени като глави на амазонки, на овен, елени и протоме на козел. Върху тях релефно са изобразени сцени от древногръцката митология. Фигурите на Дионис и вакханката Ериопе са представени седнали, встрани от тях са танцуващи вакханки. Върху шийките на ритоните са представени Атина, Парис, Хера, Афродита, Артемида, Аполон и Нике. Дръжката на един от съдовете завършва с тяло на лъв, а върху устието са изобразени две митологични сцени: Херакъл в борба с Керенитската сърна и Тезей в борба с Маратонския бик. Други три ритона са под формата на богато украсени глави на амазонки, като дръжките им завършват с пластично изобразени фигури на крилати сфинксове.