Първа инвестиционна банка

Риск при сделки с ДЦК

Инвестирането в държавни ценни книжа носи на инвеститора основно пазарен риск, ликвиден риск и риск на емитента.

Пазарният риск при държавните ценни книжа е свързан с вероятността от повишаване (промяна) на пазарните лихвени равнища спрямо фиксирания лихвен процент на емитираните дългови ценни книжа. В зависимост от срочността на държавните ценни книжа, по-краткосрочните ДЦК се характеризират с по-нисък пазарен (лихвен) риск и обратно – по-дългосрочните ДЦК са обвързани с по-висок пазарен (лихвен) риск.

Ликвидният риск при държавните ценни книжа е по-нисък в сравнение с този при останалите дългови финансови инструменти, тъй като пазарът на ДЦК се счита за високо ликвиден.

Рискът на емитента при държавните ценни книжа е по-нисък в сравнение с този при останалите дългови финансови инструменти, тъй като емитентът в лицето на държавата и рискът той да изпадне във финансово затруднение и невъзможност да изплати главницата и лихвите по дълговите ценни книжа е по-нисък.

Риск при сделки на чуждестранни пазари

Инвестициите в облигации, търгувани на чуждестранни регулирани пазари се характеризират основно с пазарен, ликвиден, валутен риск, както и риск на емитента.

Пазарният риск при облигациите е свързан с негативна промяна на пазарните лихвени проценти спрямо емитираните дългови ценни книжа с фиксиран или плаващ лихвен процент. Краткосрочните облигации се асоциират с по-нисък риск, докато дългосрочните облигации са свързани с по-висока степен на риск.

Ликвидният риск при облигациите се свързва с риска от забава или невъзможност за продажба на притежаваните от инвеститора дългови финансови инструменти. Ликвидният риск при този тип финансови инструменти се намалява от по-големите обеми облигационни заеми, търгувани на чуждестранните пазари, в сравнение с тези в страната.

Валутният риск при облигациите зависи от движението на валутните курсове.

Рискът на емитента е свързан с възможността емитента да изпадне във финансово затруднение и да не може да изплати главницата и лихвите по облигационния заем.

Ливъридж

Ливъридж в сферата на инвестиционните услуги представлява използване на различни методи за набиране на заемен капитал (маржин търговия) с цел увеличаване на нормата на възвръщаемост. Ливъридж е начин за инвестиране, при който се открива позиция, позволяваща търгуването на суми, многократно надвишаващи собствените средства (депозираните парични средства) на инвеститора.

Ливъридж инструменти за инвестиране могат да бъдат опциите, фючърсите, маржин търговията и други деривативни финансови инструменти.

Използването на ливъридж е свързано с поемане на допълнителен риск, тъй като при този тип инвестиции се увеличава не само печалбата, но и евентуалната загуба.